КАК ДА ПРЕОДОЛЕЕМ СТРАХА ОТ ВРЪЩАНЕ ВЪВ ФИТНЕСА |

За много години, скъпи момичета! Надявам се, че ви намирам в добро здраве, весели и заредени от коледни и новогодишни емоции хо-хо-хо! 

От една страна декември е месец за равносметки и най-вече за това какво НЕ сме направили. От друга януари пък е първият месец от новата година и е удобен повод за промени.

Tози пост e разширена версия на един изблик, който имах в страницата на блога във Facebook, за страха си пак да тръгна на фитнес. Не бях споделяла, защото и аз не можех да го осмисля добре. За някои може да звучи като лигав проблем, но за човек който води сериозна битка с килограмите, не е никак лигав. От няколко месеца не бях ходила на фитнес, първото ми такова прекъсване от 4 години насам. С местенето и всичките ми работни ангажименти, и стрес, и вродената липса на организация, движението, по-точно съзнателното отделяне на време за движение, остана на заден план. Поддадох се на уж по-важните задачи и пренебрегнах една реално също толкова важна. В резултат на което получих някакъв страх да се върна в залата. И то панически.

FA6611AB-1031-45CF-A563-55667E5BE102

Едно че се преместих в друг квартал и смяната на фитнес е трудно психологически (който ходи знае), за това ще пиша по-подробно в друг пост. Самото първоначално тръгване на фитнес е много трудно, особено ако не си кой знае колко спортна натура или пък си 100 килограмово мече, но прекъсването може да бъде поне толкова плашещо, понякога и повече. Толкова месеци НЕходене водят до загуба на форма, на навици и автоматично до мисълта, че не ставаш. Че 4 г. са били напразни, че ще си върнеш килограмите, което пък увеличава стреса и води до повече ядене (защото моята лакомия до голяма степен е стресова и в тясна връзка с емоционалното хранене). Т.е опасността да се върнат килограмите от параноя си става съвсем реална.

Та, отне ми почти два месеца да си върна психологическата настройка за ходене на фитнес.

  • Постоянство. Ежедневно самонапомняне, което при мен понякога прераства в самоупрекване, но има моменти, когато не бива да се щадим прекалено. Освен това съм доста твърд (чепат?) характер и не е никак лесно да се принудя за нещо. Плюс че като стрелец имам особено интензивна връзка с истината и омраза към булшита :D. С други думи обичайните тактики не могат да ме мотивират и подлъжат. Никой, обаче, не е устоял на метода на китайската капка.
  • Халосни (опити) патрони. На няколко пъти си обличах екипа и просто не отивах. Естествено след това се презирах и самобичувах, че съм пълно кюфте и си хапвах нещо сладко, за да се разсея. Тъпо? Знам. Но ако си представим този проблем като стена, всяко едно обличане и НЕходене, въпреки всичко, изронваше част от стената. Не спирам да се изумявам колко неуслужлива е човешката психика. Хем имам зад гърба си херкулески усилия, хиляди победи над себе си и мързела си, забележителни резултати (-60 кг. все пак!) и въпреки това пълна неувереност, че мога да се справя с нещо наглед толкова простичко.
  • Краен срок. Пак благодарение на устройството на човешката психика, имаме нужда от някакви символични дати за начало и край. Сещате се, „започвам диетата от понеделник“, „след Коледа тръгвам на тае-бо“, новогодишни планове. Колкото и банални да са, всъщност помагат. Не винаги се получава от първия път, не откривам топлата вода :D, но ако упорстваш достатъчно в един момент става. Така си реших, че ако ще само да се разходя до там, ще ида поне веднъж преди края на годината, за да не ми започне зле новата. Идеята беше да прекъсна порочния кръг. Разбира се, имах и резервен план до края на януари :D Мисълта ми е, да не се отказвате дори да си изпуснете срока.
  • Припомняне. Иронията е, че фитнесът ми липсваше ужасно много и същевременно изпитвах ужас да ида. Обаче бях забравила кое точно ми липсва. Затова си отделях време да си припомням. Някой ден ще напиша пост защо всъщност обичам да ходя на фитнес, как се научих да го обичам, и колко ползи има и за самочувствието, и за характера, и за това да сте по-ведри, по-позитивни, по-свежи, по-приятна компания, по-щастливи. Сега няма да разводнявам, и без това съм многословна. :)

cat-82210_640

Обаче така и не отивах. Оставаха малко дни до края на месеца, много задължения, много прекрасни поводи, пътувания и се очертаваше да си изпусна самопоставения срок. В един момент имах само две възможности. Едната се претвори в адски гаден ден, с много проблеми и нерви. Но втория и последен възможен ден тръгна доста добре, свърших много затлачени неща, все дреболии, и като ги отметнах се почувствах чудесно. И най-накрая се накарах да ида! Което пък доказва, че понякога не е лошо просто да имате хубав ден.

Много съм горда със себе си, бях толкова смачкана, че съм загубила хъса, и мотивацията, и силата, и всичко останало, обаче се върна! Даже си разсъждавах какъв е тоя мой блог за мотивация, когато като някаква стафида съм се смачкала и не мога да направя нещо толкова елементарно!

IMG_3446

Реалността. Не мога да кажа, че няма огромна разлика, бях набрала страхотна скорост. И рекордни (за мен си) постижения. За сравнение бях на почти максимални тежести на някои от уредите, кляках с 50 кг. щанга, 3-4 пъти в седмицата тичах по 4-5 километра сутрин. Ако си представим постиженията ми като скала от 1 до 6, сега съм на 2. Т.е. наполовина и повече по-зле. Важното тук е да се убедите с очите си, че не започвате ЧАК от нула, както сте си мислили. Защото в това се корени глупавия страх. Опасявате се, че всичко е било напразно. Пак да кажа, който ходи на фитнес знае колко много усилия и постоянство са нужни, и как спихваш като балон за отрицателно време, ако излезеш от режим. И колко важно е да не губиш ритъм, рутина и да не се отпускаш. Неблагодарен спорт е, но тялото си е тяло, за съжаление си пада по най-малкото съпротивление и все гледа да се запаси. Като спреш да го тренираш, започва да яде от мускулите, че е най-лесно, мазнинките са по-костелив орех.

И така, надявам се този пост да ви насърчи да не се отказвате, понякога е нужно само да чуеш/прочетеш, че не си сам и че и това ще мине. За пореден път се убеждавам, че най-трудно е да побеждаваш първичните, нелогични и първосигнални пориви. Точно като нерационалния ми страх да ида на фитнес или неустоимото желание да унищожа целия пакет бисквити, нищо че след третата вкусът не е същия и дори не ми се ядат.

Планът сега е да си вляза във форма и понеже съм решена да не губя инерция, и спортът пак да ми е ежедневие, вероятно ще четете повече фитнесово-диетични неща в блога.

Ако искате, може да ме последвате във Facebook и Instagram.

 

Желая ви прекрасна вечер,
Misha_Allura - Copy

 

 

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s